Senni (Силвия)
162 1968
30 июл. 2008 г., 09:18

Зачената с шепот 

  Поэзия » Любовная
576 0 14

Отново... срещу себе си стоя,

звездите във очите пак поглеждам,

покръстено... премрежено встрани,

цветята във душата си подреждам.

 

От Слънцето... лъчи открадвам

и забраненото превръщам във искра,

посипвам прах, нашепвам и премазвам

във себе си... родената вина.

 

Във вихъра... на твоята промяна...

сънувана съм в будните ти нощи,

покривана... с дантела, изтъкана

от мъжките ти тайни парадокси.

 

И гледам в теб... очите си затварям,

по пясъци... вървя смалена,

дълбоко в дълбините прекроявам

заблудата... че любовта е неродена.

 

Камбанен звън... във нощ пролята

се стича и облива ръбовете остри,

порязвам те до кърваво с въпроси

и шепнеш тихо: "Още... още!".

© Силвия Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??