Зад черния престол на тишината

се крият сенки пъстрочерни -

вятърът отнася ги, изчезват

сред хаос, лют и неприветлив.

И аз, и ти сме сенки, скрили се

зад самотна и усмихната липа,

спасили се от гибелна злочестност,

роптаещи за тиха светлина.

Може би това сме и ще бъдем,

докато не ни погълне вечността,

или докато в сърцата ни покълне

кротко зрънцето на мъдростта.

Копнежни са очите на страха

за нашето безмерно колебание,

те чакат да се впият в нас и изцедят

и малкото останало познание.

Зад черния престол на тишината 

намира се и Черната пустиня,

където светлината е мираж -

на нечий ум поредната героиня.