31 янв. 2020 г., 17:52  

Зад маските лицето е константа 

  Поэзия
3086 25 85
Сега не помня как започна всичко.
Дали шумът от падащи звезди
ми беше станал сух и безразличен
не знам. Но чух, че почна да валиш.
Започна да валиш съвсем лежерно-
изтънчен ромон, който ме плени.
Обля ме с хладна, дъхава небрежност
и не видях, че в облак си обвит.
Приех нарастващия, плътен грохот
като молба във мен да се вселиш.
А ти си бил решил да ме отмиеш.
Да ме превърнеш в себе си почти. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирина Колева Все права защищены

Предложения
: ??:??