Слънцето навярно ще погали топлите къдрици на деня, над чемшири тихо ще се свечерява с татювите мисли над гераня. Ще пои пак незаситната умора, ще приплисква тънката вода на двора. Мама, в кърпичка съня си скрила, ще тършува нещичко из скрина. Със бакърените, сиви амулети, знам, сестра ми във съня си ще брои дните, безсватовно загорчели, и със гълъбите бели ще лети. Кучето по кучешки ще лавне, да предъвка със луната вечерта. Зад решетките ми тихо ще се зазорява, без да е дошъл при мен сънят.
"Мама, в кърпичка съня си скрила,
все тършува нещичко из скрина.
Във бакърените, сиви амулети,
знам, сестра ми във съня брои
дните, безсватовно загорчели,"
Очарователна носталгия на утрото...
Поклон Джейни!
За финал ти желая бял кон да чатка и пред порти да цвили, наниз пендарен да видиш ,бял пешкир с ябълка, погача с мед, дор триста тежки сватбари и две очета в люлчица!Зем.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.