Пред мен са хора, зад стъкло.
Ръка протягам безнадеждно.
Излива се небе от думи.
И всеки образ на добро и зло
до кръв изчистен е прилежно.
Пред мен са хора, като риби,
зад глухонямото стъкло са скрити.
Тук няма кой витрините да счупи,
защото думите са леки тухли.
Тук немите крещят за нещо
пред публика от глухи.
Другарството и близостта са срам - ...