15 июл. 2008 г., 14:09

Зад ъгъла 

  Поэзия » Любовная
717 0 8
Познах те още с първите ти стъпки,
макар и тихи - твойте са типични,
като пристъпваш, будиш тишината,
крещи спокойствието толкова различно.

Недей звъня. Аз вече ти отворих.
Чаршафите ми - ледено студени.
И няма никой. Ти си вопъл,
дошъл да се сбогува с мене.

Не стой на прага. Влез... и не предъвквай.
Кажи направо, че съм ти ненужна.
Крещи спокойствието ми ранено.
Така е. Всеки край е тъжен.

И стъпките ти, толкова типични,
заглъхват бързо. Тръшва се врата.
И не е късно, нито безразлично.
Зад ъгъла изчезва любовта.

© Геновева Симеонова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??