Обичам те, защото си невинна... по-невинна от сърна,
скрита в девствените недра на гори
от смолиста зеленина.
Жените със зрели очи ме отблъскват –
очи по-ужасни от ужаса на нощта...
съскащи гласни
от незавършен монолог на Казанова.
На границата на изгрева
слънцето е само палач на душата.
Искам да избягам в друга вселена
... най-вече от себе си...
Непоносимо е да се срещам с образа си в огледалото... ...