8 нояб. 2013 г., 21:35
Души ме тая буца пуста!
Опитвам се да я преглътна,
безмилостно прехапвам устни,
очите стискам, мокри, мътни,
ама не иска да си тръгва!
Гнездо си свила през Октомври.
И се плоди, расте. Не мърда!
Вандалства из душевните ми катакомби.
Тръгни си, от сърце те моля, не разваляй,
любов градена вярно, дълго и спокойно.
Не ме влачи към бъдещи провали,
Вземи си и съмненията многоборойни. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация