ЗАДУШНИЦА

Задушница.
Тихо гробовете спят,
сякаш завити с юрган -
синкав е още снегът
 в ранната утрин. Аз знам,
чакат ме кучета там,
изгладнели от дългата зима
и нося аз хляб - да им дам,
нали днес податка се взима.
И чака ме в кухо дърво,
скрила опашка красива,
катерица една. Има какво
и за нея - в торбата се свива
ореховия мамин сладкиш,
друг такъв не познават децата,
замесен е с обич и виж -
направо топи се в устата.
А от виното дядово май
ще си близне пак котарака,
който не се плаши от кучешки лай
и на рамката гробна ме чака.
Задушница.
Вечно гробовете спят
и чакат Душите - в Природа
превърнали своята плът
и в купол на храм - Небосвода.