2 мар. 2008 г., 17:08

Задушница... за живите 

  Поэзия
767 0 8
 

Задушница е.

       Облачно.

Омесени спомени-рани

раздават ръцете

изтръпнали.

       Побелели от истини длани.

Ден за прошка...

Ден и за каене

... на живите.

       Мъртвите днес си почиват.

Не скърбят.

Не мечтаят.

Не страдат.

       Оставили са го на нас... завинаги.

Скръбта е

       този свят...

И изтерзано

запалената свещ гори.

                                            Студено...

Пробягват сенки

по иконите.

        Олтарът е в мълчание блажено.

И капе восъкът.

Отронени

са мислите за образи отминали.

 

До болка е червено виното.

        Покоят даже с вино сме преливали...

 

Прегръдката за сбогом е за живите.

          Безкраят още е така далече...

По устните вина пълзи.

                                              Истинала.

А стъпките отмерват ритъм вечен.


И днес покоят не е цел без име...

   Върти се пак светът с посока,

щом шепот нежен - "Намери ме!" -

       чертае

                   новата

                               пътека...

 

Задушница....

          за живите....

                   за прошка...

преливам днес пак със червено вино...

 

© Аэлла Вихрь-Харпиевна Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??