Задушница е.
Облачно.
Омесени спомени-рани
раздават ръцете
изтръпнали.
Побелели от истини длани.
Ден за прошка...
Ден и за каене
... на живите.
Мъртвите днес си почиват.
Не скърбят.
Не мечтаят.
Не страдат.
Оставили са го на нас... завинаги.
Скръбта е
този свят...
И изтерзано
запалената свещ гори.
Студено...
Пробягват сенки
по иконите.
Олтарът е в мълчание блажено.
И капе восъкът.
Отронени
са мислите за образи отминали.
До болка е червено виното.
Покоят даже с вино сме преливали...
Прегръдката за сбогом е за живите.
Безкраят още е така далече...
По устните вина пълзи.
Истинала.
А стъпките отмерват ритъм вечен.
И днес покоят не е цел без име...
Върти се пак светът с посока,
щом шепот нежен - "Намери ме!" -
чертае
новата
пътека...
Задушница....
за живите....
за прошка...
преливам днес пак със червено вино...
© Аэлла Вихрь-Харпиевна Все права защищены