Задъхан стих 

© Валентин Василев Все права защищены

Комментарии

• doubt (Ирина)

  2014-01-13T00:34:32+02:00
  Разнежващо ми е някак твоето време - момиче. Представих си огъня...една поляна, чисто небе и голяма, пълна, бяла луна...Приказен си Вале, просто приказен... А в тази едва доловима болка се влюбих - Но продължавам,
  подтичвам след времето,
  то не пита дали остарявам,
  защо обичам, от какво
  отмалявам ...То изтича ...
• Rimoza (Кръстина Тодорова)

  2014-01-06T17:18:22+02:00
  "То изтича ...
  Но аз знам, заложено е в мен -
  ще го настигна някой ден
  и ще го изпреваря -
  едва тогава с теб
  без край ще разговарям ...
  Край огън тих
  със задъхания ми,
  накъсан стих ..."
  --------------------------------
  Позитивно звучи, искрена лирична
  изповед, която буди съпричастност!
  Пожелавам сбъднати мечти
  и на лирическия и на автора!
• krchernev (Красимир Чернев)

  2014-01-05T15:22:39+02:00
  Много харесах края на стихотворението!!!
• valqka (Валентин Василев)

  2014-01-05T13:42:59+02:00
  Благодаря ви, Дани, Наде, Септ, Любомира, Мисана, Силве, Илко! Светли дни от мен!
• sidi13 (Силвия Димова)

  2014-01-05T12:17:33+02:00
  Чудесен стих!
• vega666 (Младен Мисана)

  2014-01-04T22:54:37+02:00
  Хубав стих - оригинален. Импонира ми!
  Поздравление: Мисана
• Patrizzia (Надежда Ангелова)

  2014-01-04T18:08:07+02:00
  Хубав е този накъсан стих!
• suleimo (Дани Сулакова)

  2014-01-04T18:03:26+02:00