Задъхан стих

4 янв. 2014 г., 17:41

Поэзия » Философская

638 0 8

Времето ... Изтичащото ...
Което все пред мене тича,
аз го гоня, все едно е
моето момиче,
подскачайки подтичвам
като кукер - тъй обримчен
със звънци от нега и обич -
всичко в мен звъни
срещу черни сили зли ...
И подтичвам пак ...
Понечвам да се спра,
но не мога, няма как ... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Задъхан стих

Искате да прочетете повече?

Предложения