solvoya (Петя)
17 2
20 янв. 2007 г., 08:32

Заедно, когато... 

  Поэзия
1008 0 4

Твоята и моята душа

живеят във една гора.

И си играят, и се смеят,

и си говорят, и си пеят,

и са щастливи, че са там

заедно, без капка свян.

Събличат се и се поглеждат

и никога очи не свеждат.

 

Познават се, като че отдавна

и всяка чувства себе си равна.

Еднакво силни и смели,

но по различен път поели.

Тичат подир мечтите

и искат да докоснат звездите.

Без следа от умора и страх

се изправят след падение и крах.

 

А когато ги обземе скръб,

се срещат пак под онзи дъб

И там се прегръщат изморени,

малко тъжни и обезверени.

Притискат се и се целуват

и миг след миг се редуват.

 

Пускат се обновени,

една на друга сили влели.

Сбогуват се нежно и пак тръгват.

Път има трябва да бързат.

Но знаят, че когато отмалеят,

гората ги очаква пак да се слеят.

© Петя Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??