Заедно във вечността.

Maryroj (МД)
241 718

5 апр. 2020 г., 23:39

Поэзия » Любовная

589 1 2

Душата ми е бродница без име,

самотна скитаща се по света

и търсеща в небитието

твоята изгубена душа.

Не си изплашен ти от мен-

така ми казваш?

О, трябва ти да се боиш!

Демон аз съм

и моето слово може да убива…

Сега страхуваш ли се?

Страхуваш ли се,

че Земята със словата си

аз мога да изпепеля,

буря да призова,

вихрушка да извия

и дъжд пороен после да вали,

земята да разтреса със своята сила…

Но не, не се страхувай!

Нищо от това, не ще аз сторя.

Ще се свия във черупката си,

в която е прикована моята душа

и тихо ще скърбя и страдам

в своята неизоставяща ме самота.

И някога, когато смъртта

от оковите душата ми освободи,

тя пак самотна ще се скита

през време и пространство.

през съдби, изкупления, прокоби

и пак ще търси твоята душа,

защото душите ни

не бива да са разделени,

те заедно трябва да са във вечността.