Как боли от тези долни лъжи,
боли сърцето ми, което ти обезличи.
В любовта ни нищо ли не намери?
Обичам те и винаги ще те обичам, разбери!
Скърбя за миналите дни,
за всичко, което ти в мен преоткри,
за всичко, което ти в мен роди.
Любовта не ще измамя, не ще предам
ще обикна дори още повече това,
което ти ми отне и разби!
Сълзи по мен се стичат и не ме е срам.
Срам ме е от това, че останах сам.
Без помощта ти, без твоите усмивки,
без твоите очи, пронизващи ме в безброй сутрини.
Срам ме е от целувката, която ти давам преди да си тръгна,
от болката, която не мога да изтръгна.
Щастлива ти бъди!
Аз ще бъда добре, нали?