Заглъхнала съм сляпо - няма във следтебие.
Поръсвам се отгоре с непрогледен мрак.
Главата си люлея в някакво безвремие,
подгизнало от спомени и скреж. И сняг.
Размърдва се заоблен, нежен, топъл спомен. Аз
търкулвам се по тънкия му славен пик.
Сърцето си усещам жадно за Отровата.
Оголвам си аорта, не градя стени.
Изстивам от тъга в очакване на съмване.
Но трудно е въртенето на свят замрял.
И клетата зора не може да се пъхне във
отвъдния ми храм от тиха жал...