bibata (Зорница Аламанчева)
66 295
8 апр. 2008 г., 13:50

Загубено завинаги 

  Поэзия » Другая
750 0 3

Скрих незарасналите рани

зад безброй заключени врати.

Много двойници оставих

да плачат по изгубените си мечти.

Скрих и всички свои болки,

скърби и сълзи, за да не виждат те

лицето ми зад металните врати.

Някъде из този лабиринт

още чувам тихите им вопли.

--------------------------------------

Тихи са, но как боли!

--------------------------------------

Познавайки частица от себе си -

да не я откриеш вече ти.

© Зорница Аламанчева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??