7 мая 2015 г., 21:24

Загубих се в нейните очи 

  Поэзия » Любовная
418 0 0
Загубих ума и дума, когато я погледнах в очите,
изведнъж изчезна тъгата и спряха да текат сълзите....
Беше толкова красива, че преобърна целия ми свят,
а аз се влюбих в нейните очи и в кафявият им цвят....
Тя беше различна, различаваше се от всички други,
защото аз се усмихнах когато я видях, вместо да заплача....
Тя сложи край на моята тъга и на всичките сълзи....
и тогава разбрах, че я искам пред всяка друга!
Погледнах дълбоко в нейните очи и видях там доброта,
доброта която никога не бе оценена както заслужава....
Видях едно момиче, което живееше във самота....
и разбрах, че трябва да съм аз този който да я направи щастлива! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калоян Калинов Все права защищены

Предложения
  • По блестящему снегу шла, поникли плечи. А горячая слеза сорвалась с ресниц. Я нашла тебя, но ты забы...
  • В глуши неведомого края, Что лесом и тайгой порос. Грызёт морковь ушастый зая, Уснул в кустах рогаты...
  • Бежать, сбежать по закоулкам памяти от себя, от всех, от воспоминаний. От жизни ждав чего-то, не дож...

Ещё произведения »