Napolitano (Валентин Желязков)
290 3297
17 февр. 2008 г., 01:31

Загубих те! 

  Поэзия
1117 0 28

        *        *        * 

 

Пътуват сенки между нас

и носят скръб от старо минало,

на души, подгизнали от страст...

Някога!... Сега - изстинали...

И всеки ъгъл, всяка вещ,

ухае с феромоните на тебе,

които се изтичат като свещ,

сега на никой непотребни...

Къщата от ужас глуха,

празна е като камбана,

с очи от влага, а устата суха,

шепне споменни закани...

И ехото ги блъска във стените,

прозорците потръпват в резонанс,

след туй се свличат по ъглите,

и се усмихват с реверанс...

И гаврят се със мойте грешки,

не вещаят никакъв обрат,

оглеждам се в ехидните насмешки,

разбрал, че няма път назад...

 

 

Една любов си тръгна безвъзвратно...

 

KLIP:  http://vbox7.com/play:337995af

        *        *        *

© Валентин Желязков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??