Съблечени пред всички,
както никога!
Стари игрички,
по-трудни от всякога!
Загубили всичко
и малко отгоре,
Останали без нищо,
какво да сторим?!
Изпили всяка чаша
и пак сами на бара...
Само бармана слуша,
изповедта ни стара...
Пропиляли си живота,
без спомени лични,
на стих стар - строфа,
и пак сме безлични!
© Властвам над нищото Все права защищены