Захвърляне на патериците

31 мая 2012 г., 22:37

Поэзия » Другая

403 0 2

Не ти трябвам!
Недей ми пиши!
(Самота ще е твоето име,
тишина и разруха -
крещи
неродената в мене причина.)
Остани си във твоя живот!
И изплувай от своето дъно!
Не ти трябвам!
Ти имаш до гроб
обещания за разсъмване!
Имаш хвърлени
толкова дни
във невярност и крехка
стабилност!
Имаш токова млади мечти
непокълнали!
Толкова истинска
в теб бълбука
наивност добра!
Трябва само с ръка
да я водиш.
Много нежно.

След теб тишината
ще ми каже,

че си свободен.

Захвърляне на патериците

Свързани произведения

Комментарии

Предложения