Аз си го обяснявам така това семпло стихотворение:
начи, в 1вите 2 реда авторът ни запознава с душата и мислите на героя си - кафяво-фекални. Или обратното. Душата е вода, пък мислите плават, вероятно във водата.
Подир туй, в третия ред, авторът се ядосва на нещо, и решава да му обърше един шамар. На героя си. А може и два. Шамара. Но в бъдеще време, не веднага, заканва му се демек.
От този шамар, вече в 4тия, финален ред, разбираме, че сополът на героя, вследствие на центробежната сила (или центростемителната), породена от якия шамар (или пък два), които ще му бъдат обърсани, ще се увие три пъти около врат. Вратът на героя вероятно.
Това разбрах аз. Но нямам мнение: то всичко е казано преди мене. 😔
И аз, като мнозина други, съм изненадан от посоката в творчеството на автора. Не знам дали схващам правилно замисъла. Приемам творбата като своеобразен апел към хигиена на мисленето.
Квазар (DIMO) - Езикът ли го прави откровено? И второ: какво прави мъж с такава жена, той какъв е?
И трето: ако си ядосан и "откровено" псуваш и раздаваш шамари, си за аплодисменти?
Не ми отговаряй, задавам отговори.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.