13 февр. 2015 г., 21:09
Сама съм озверяла тишина,
заклещена във птичето цвърчене.
По тъмните ми ириси личат
неправилните опити летене.
Икар допива тежкото винò.
След всяка чаша видимо доволен,
отказва се от своите крила
и става еретично земен гвоздей.
Дори и той... Дори и той мълчи,
когато по лицето ме поръсва
светената вода и завали,
а вицовете с мимиките блудстват. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация