З А К Л Ю Ч Е Н А В М Ъ Л Ч А Н И Е Т О
_________________________________________________
На Дъщеря ми!
На прага оставила своя недокоснат Живот...
И своите мънички пролетни дългове.
Тя бавно прекрачи във Света на Мълчанието.
Безмълвно нереална... Опъната до край тетива.
Пустинно пресъхнала от прегоряло очакване.
Вятърни мелници. Останали без капчица Вятър.
И празни хамбари – безжизнени аквариуми.
Със сухи очи… Когато надига се мощно вълната.
Прекършена мачта върху разлюшкана палуба. ...