Кое тъй тихо в мрака тегне
и вплита в мислите ни нежни пръсти?
Беззвучно стъпва,
а следите -
потъват меко нейде в нас.
Преглъщаме издишаните тръпки
и вдишали отново се стараем
да трае дълго този миг.
Какво напипваме с въздишки
сред облака на нашия копнеж?
Без тежест нещо ни притиска,
прокрадва се с привкус познат, ...