Закриляй я! Нека да бъде добра.
Когато сгреши да не знае,
че има възмездие дето боде
в сърцето със мисли от пламък.
Пази я от клюки, от връх - суета.
Гласът ù да гали земята.
Дори да усети, че има вина
в очите сълза да не блясва.
Владей я с любов! Да не види страха,
когато се вмъква на пръсти.
Дори да познае от мене следа
надеждата в миг да я пусне.
Обичай я! Тя ще е с тебе добра.
За мен ако пита, не казвай,
че винаги с мен ще е и е била...
Но мойта звезда ще угасва.
© Валдемар Все права защищены