neleta (Нели Илиева)
79 305
20 окт. 2007 г., 22:46

Закъснял 

  Поэзия
699 0 11


Tвърде дълго те чаках да дойдеш,
за да се радвам сега на срещата.
Дълго поддържах огън в себе си -
сега там е пусто огнище.

Дълго търсеше път към мен,
а аз вървях до теб непознал ме.
Дълго чаках Моя ден,
а щом дойде, не му се радвам.

Сега си тук, а те гледам с чужди очи.
Сега си тук, говоря ти с пуста уста.
Не мога да открия въглена на чувствата,
изгубен на самотата в пепелта.

Огънят не може сам да гори -
за него трябват двама.
По своя път от тук продължи -
место за теб при мене няма!

© Нели Илиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Прекрасен е стиха ти, Нели!
    Поздравявам те!
  • Човек оценява мига, когато го пропусне или изгуби - това е тъжното в живота...
    Благодаря за посещението. Поздрави на всички!!!
  • Твърде дълго те чака да дойдеш....

    Невероятно тъжно...
    Невероятно красиво...
    Нека дишат праха -онези,които са се докоснали до теб -след .....Порива на чувствата
  • благодаря ви, приятели!
  • Поздравления, Нели!!!
  • Огънят не може сам да гори -
    за него трябват двама.
    По своя път от тук продължи -
    место за теб при мене няма!
    Много ми хареса Нели!
    Поздрав!
  • Много хубав стих!Поздрав!
  • Хареса ми, браво!!!!
    С обич!!!
  • Това ми напомня:
    "Край реката редят се,
    редят се тополите,
    побелели,побелели от първия сняг..."
  • За огънят се иска двама, така е! С пожелания за вечен огън!
  • Милата ми , Нелета!
    Който е закъснял да му мисли.
    На твоята улица нека грее слънцето.
    С много обич те прегръщам и целувам
    и Пловдивски дъждовни привети за теб.
Предложения
: ??:??