Zlatka` (Някоя)
114 159
26 июл. 2007 г., 21:44

Закъснял 

  Поэзия
604 0 4
 

Минава отново остарелият влак,

по същите релси, през същата гара.

И същите хора ще спрат тука пак -

във същия град, на същата гара.

Ще погледне всеки познатото място

и ще въздъхне уморен и сломен.

До вчера туй пространство е било тясно,

а днес - необятен терен.

Ще тръгне всеки по старите улици,

за да си спомни какво е било.

Но вместо весели и усмихнати пътници,

ще види само купчина старо стъкло.

Ще влезе в познатото старо кафе,

където с приятели в петък се виждаше.

Не ще има там познато лице -

напразно пространството празно оглеждаше.

Ще почука на познатата стара врата

и непозната жена ще отвори.

И видял колко немощна и стара е тя,

ще си отиде, без да говори.

И когато поглед смутен назад той обърне,

ще види сивота, мрак, пустота.

И никога на таз земя не ще той се върне,

Земя родна, но осеяна със самота!!!

© Някоя Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??