5 июл. 2016 г., 19:58  

Закъсняла любов 

  Поэзия » Любовная
1710 7 6

 

 

Закъсняла любов надвисна над мене,

като гръм, като буря в открито море.

Дойде и не пита, иска всичко да вземе,

какво ли остана от моето сърце.

 

Като малко дете отваря очи,

поглежда дяволито, вече измислило беля,

но аз съм момиче, дори на четиридесет,

и в момента изобщо не ми е до игра.

 

Прегърна света ми и слънцето грейна,

в сърцето ми влезе, и гори ме, гори,

пред мен се отвори вълшебна вселена,

в която бих влязла с затворени очи.

 

Дълг и любов се преплитаха в мене,

закъсняла любов, защо, за кога

и уж я няма, а в сърцето ми се свила,

и кърви от болка, и не спира, и не спира.

 

Моя любов, закъсняла, неочаквана,

осъзната милувка на моята съдба,

прости ми, ако съм те наранила,

че аз на себе си, едва ли ще простя.

 

 

© Сиси Сиси Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??