За миг в песен светът се побра,
тихо стъпвах по мека жарава.
С глас топъл, шепти любовта
в една песен толкова закъсняла.
Затрептя с най- нежните трели,
погали ме като малко дете.
Спря се на устните за теб онемели,
без да пита- Защо? Как? Накъде?
Без да знае, дъждът как потропва,
как небето е дом за влюбени птици,
щом ръцете ти могат да топлят,
сълзите да пият от очите ми сини. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация