ЗАКЪСНЯЛА СРЕЩА
Пред чашите със вино недопито
със теб седим очи в очи сами.
И няма нищо скрито и покрито.
Това съм аз. А срещу мене - ти.
Дали избърза времето проклето,
или пък ние с тебе закъсняхме?
Което взето е до тука - взето!
Вината си е наша,че не спряхме!
А времето летеше ли, летеше.
Секунда. Миг. И после час след час.
Въртеше се часовникът, въртеше.
Далече беше прошката от нас.
Грешник не съм. И ти не си грешница.
Обичах те. Обичаше ме ти.
И все си мислех, че съм твоят рицар,
а ти - принцеса в моите мечти!
Делят ни вече спомени и срещи.
Дори и времето ни раздели.
А може би сълзите ни горещи
припомнят за отминалите дни?
© Георги Иванов Все права защищены