Patrizzia (Надежда Ангелова)
2238 18515
15 июн. 2020 г., 07:02  

Закъсняло 

  Поэзия » Другая
644 3 13

Днес тъжно пак си спомних за ръцете ти,

тъй, както ти ме учи, месех хляба.

Череши не донесох, вехне цветето,

не сложено на гроба, с обич, бабо.

 

Под пръстите тестото оживяваше,

ухаеше на тебе и на мляко

и някой друг за мъртвите раздаваше.

А моите? Умеят те да чакат.

 

Присядаха черешите ,от ранните

и чувах твоя глас : "Не бързай, мила"!

И милвах криновете, ненабраните,

които вместо теб съм посадила.

 

Дали е лято вече, там, където си?

Дали щурците тихчко въздишат?

Череши ранни нося ти в сърцето си

и кринове - на теб да ми миришат.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Корава жена беше маминка, Марийче. Никога не охна, не заплака, но ни обичаше - посвоему.
  • Наденце, бързо ми дай кърпичка да избърша сълзите си... ❤️ Тази човешка изповедност е толкова топла и неподправена, като питката на нашите баби, извадена от пещта на сърцето и посолена със закъсняла признателност от две търкулнали се бисерчета по лицето ни... ❤️
  • Благодаря, Рени!
  • Любовта винаги някак е свързана с благодарността...
    Само скъпата памет е стъпало напред!
    Истинска си и дишаш!
  • Благодаря, Гени!
  • Много тъжно, но ми хареса.
  • Благодаря ви, мили хора!
  • Хреса ми тая малко сюрреалистична и едновременно с това нашенска картина.
  • Ох, тъжен е тоя спомен за баба, Наде...Когато човек е правил добрини, дълго си спомнят за него!...
  • Прелест.
    Стана ми едно.. тъжно.
  • Красиво, много красиво!
  • Носталгично стихотворение, но напомня за детството на всеки от нас. Старите ни родители нас чакат да наберем черешите, да ги вкусим. Чудесно!
  • Дано е само лято там...
Предложения
: ??:??