22 сент. 2023 г., 16:21

Закъсняло отброяване 

  Поэзия
156 3 6
ЗАКЪСНЯЛО ОТБРОЯВАНЕ

 

Рано е да дипля гардероба си –

дъхтящ с привкус на прасковено лято.

Щурчето под неоновите глобуси

все още си настройва тамбурата.

 

Отеква в мене припевът му весел,

а мракът шета – бродник в детелините.

Но сутрин плъзва усетът за есен,

който няма как да го подминете.

 

Една-едничка тънка хладна тръпка

за кратко лизва топлите ми скули.

И струва ли ми се, че вече мръква

минута-две по-раничко от юли?

 

Че ден след ден светликът се скъсява,

и уж е щедро слънчицето още –

но паркът постепенно опустява –

и влюбени не го пресичат нощем.

 

Едва-едва, настойчив и невидим,

брои животът ситните ми крачки

до времето, когато ще си ида.

А нямам даже миг да го оплача.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??