26 мар. 2011 г., 13:49
Кърви окото на деня,
зад хълмове – догаря.
И тъмнина, и тъмнина
след него се затваря.
И пътят ми – в далечина,
хълм някакъв преваля.
И тишина, и тишина
след мене се затваря.
А утре Слънцето в света
не знам кого ще види.
Но ще му бъда аз гласа,
ти – сянката му жива.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация