16 дек. 2009 г., 16:05

Залез 

  Поэзия » Пейзажная
1046 0 3
Залезът вечерен си отива
сред облаци с меден ореол,
денят отминал той прикрива,
в безкрая лъчите си набол.
Воал полето ще покрие,
с цвят на синкава тъма
и вечерницата ще разкрие
нощ със сияеща луна.
И пак друг ден ще дойде
в очакване на залеза любим,
и ти ще си пленен от своите
копнежи да го видиш тъй неповторим.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Боцева Все права защищены

Предложения
: ??:??