9 янв. 2007 г., 09:54

Залез 

  Поэзия
983 0 23
На запад слънцето отива
в бакърено червено засия,
лъчите му през облаци пробиват
и ми даряват топлина.
Последен поглед и се скрива,
навред потъва в тъмнина,
а ти стоиш до мен щастлива,
до мойта тръпнеща ръка.
Изпращаш го с усмивка мила,
там де живей една мечта
и нежно с рози украсила,
пътеката на любовта. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Костов Все права защищены

Предложения
: ??:??