13 сент. 2022 г., 09:56

Залез и изгрев в ангард 

  Поэзия » Пейзажная
410 4 3

Бледа луната зад върхари наднича,
светло е още, огнен залез гори.
Полудяло слънцето в дъга се облича,
в небето проблясват неродени звезди.

Затаила дъх на манежа пристъпвам,
върти се в обръч златният час.
Вълшебство приказно, дори се задъхвам...
слънце лудува, спира луната в захлас.

Залез разстила пурпурни черги
с рубини кичи храсти от глог.
Бодлички кървят, изпъкнали вени...
щрихи излезли от ренесансов барок.

Слънце, луна... очи във очи
в ангард застинали, лъч изгоря.
Простора покри се с парад на звезди...
двубоят приключи, нощта надделя.

На запад стопи се залезът в полъх,
на изток луната в плам засия...
изкряща търкулна се в залезен поход,
след слънцето тръгна, в тъма заблестя.

27.01.2022г.

© Теодора Атанасова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??