Залез мил над златна река,
нежен стих в мойта душа.
Залез млад над млада гора,
моят стих за дъжд и трева.
Залез стар над стари следи,
тъжен стих за мойте деди.
Залез − път над време и дни,
песен − стих в мен се роди.
Залез тих над равни поля,
топъл стих за родна земя.
Залез жив в мойто сърце,
моят стих за мойто небе.
© Хари Спасов Все права защищены