Залези
Залези
Къде са пурпурните залези,
със блясъка на лумнала жарава,
силуетът тъмен на дърветата,
докосващи небето с клони,
като ръце на млада нестинарка,
танцуваща със огнена икона...
Къде са мойте тихи залези
със полета на уморени гларуси,
и песента прощална на вълните
с ленивия, ритмичен плясък,
и дългото сбогуване на слънцето
със сенките на влюбени по пясъка...
Ах, как обичам огнените залези,
запалили и в мене пламъка
на чувство някакво непреходно...
... на хоризонта, там, едно дърво
прегръща с клоните си слънцето,
като ръце на млада нестинарка,
изгаряща във танца на раздялата...
© Арина Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Нестинарко млада, къде са ти ръцете аз не знам, но краката са ти в най-топлото на залеза!
-
красива поезия....
-
Красиво!
-
Ти си огън и нежност....Лумнала жарава и топло и уютно е при теб .Благодаря ти Арина!!!Поздрав!!!
-
Прочетох с удоволствие.
-
ПОЗДРАВ И ОТ МЕН!
-
Поздравления са невероятната образност!Представих си ги всичките, от хубави, по-хубави!
-
И аз се влюбих в твоите залези.
-
Мечтателно и красиво... :
-
Красиви са твоите залези, запалили пламъка на чувство непреходно... Поздрав, Арина!
-
Много е хубаво!
-
Много красиви са твоите залези!
Видях ги!
Приеми и моят поздрав! -
Много красиво! Представих си ги, припомних си ги! Всички сме ги виждали.
Една думичка само може би да се промени; може би в първия, може би в последния куплет. Може би в тези два реда:
"като ръце на млада нестинарка,
танцуваща със огнена икона...", може би в тези:
"като ръце на млада нестинарка,
изгаряща във танца на раздялата..." ,думичката "танцуваща" или "изгаряща" да се замени със "застинала". Разбира се, нестинарката не е застинала, а танцуваща и изгаряща.Но я оприличаваш със силуета на докосващите на хоризонта небето клони, а той е неподвижен. Впрочем това е само на пръв прочит мнение.
-
много хубаво...
-
Хареса ми. Много добре написано
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Поздравления, Арина!