Залезът и нощта
Звездите шепнат, луната заспа,
рибите в морето играят игра.
Слънцето грее с прекрасна лекота,
аз съм тук, а тя е сама.
Гледам залеза, а после нощта,
морето излъчва неповторима красота.
И изведнъж бях ослепен от светлина
и над мен сякаш прелетя
невероятното чувство на любовта.
Птица красива от морето излетя
и към жълтото слънце изведнъж полетя.
Щом настъпи нощта,
аз видях падаща звезда.
Едно мишле, с добро сърце,
при мен, тъй мъничко дойде.
Аз му дадох от моето сиренце едно
и малко от моето масло.
То тръгна и благодари
за мойте добрини.
А моята приятелка една
пак бе сама в нощта.
Ако може, коментирайте ;)
© Владимир Симеонов Все права защищены