3 авг. 2010 г., 15:43

Залезът на Скалата 

  Поэзия » Любовная
806 0 1

Блян, мечта... надежда,

мотив за нов живот или порок?

Омаен аромат на пролет,

забулен в сивота от неизвестност.

Да дишам аз, отново призоваваш ти,

но скалата в моята душа не трепва!

Живот... любов или страдание...

отново болка или просто орис...

Дали намирам смисъл в това?

Да вярвам искаш... но дали го искам аз?

За Бога, искам... но не мога!

Разбита в скалата пак е моята душа!

И ти отново се превърна в мираж,

а аз стоя... непоклатимата скала,

заливана в бунта на вълните!

... И пак настъпи залез... а аз все там стоя!

 

© Мариан Горанов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "... И пак настъпи залез... а аз все там стоя!"
    Чудесен стих, приятелю! И честит празник - да ти е живо и здраво името!
Предложения
: ??:??