Разплискан като майски дъжд –
внезапно тръгнал пристани да дири
в полетата с бъбрива ръж
и в дворчето с ръждиви ориентири,
тъй мракът вън се разпиля –
уж само с десет капчици мастило –
а ето – в сънните поля
нощта ефирния си плащ разстила.
Не мисля, че светът върви
към по-добро и трябва да призная,
боли ме, щом от раз в зори
калта залее скромната ми стая, ...