14 апр. 2011 г., 15:38
Залипсвала си ми, Любов
Залипсвалa си ми,
като дъжд над жадна нива,
чиито стеблени
да се развият в листи.
И недочакали цвета си,
ни плода...
унива очакването, с което
твоят зов ме кръсти.
През облаци минавам
и със нокти дращя
по сивото на дните си,
без теб залуднали.
Наяве шепна,
а насън крещя,
че пъпките на твойто имане
навярно са повехнали.
И чакам, да се бурне,
та да плисне
не ситен дъжд,
а див порой и ураган.
Да помете
това, що няма да разцъфне,
и да се кротне,
щом теб, Любов,
не мога да те имам.
© Евгения Тодорова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Ураган от чувства и образност си сътворила, Джейн!
-
Харесах, Джейни!
-
да,много е хубав
-
И чакам, да се бурне,
та да плисне
не ситен дъжд,
а див порой и ураган.
Да помете
това, що няма да разцъфне,
и да се кротне,
щом теб, Любов,
не мога да те имам,
Невероятно хубав стих!
Браво, Джейни!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Дано не изригне като лава!
Невероятен стих, Женичка!