15 июн. 2011 г., 18:53

Залив 

  Поэзия
670 0 10

 

Едно море се вряза във брега си,

защото го обичаше безкрайно.

Едно море се сгуши в любовта си,

прошепна най-дълбоката си тайна.

 

И мокрият му шепот стана залив –

вода, прилепнала към нежни устни.

И устните водата си погалиха,

разпениха солените ú чувства.

 

© Валентин Евстатиев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??