В два различни свята живеем,

                                 във различни посоки вървим,

                                 - но ни свързват общите грижи

                                 и отново един дом делим.

                                 Две отдавна порасли момчета,

                                 един внук със усмивка на бог,

                                 - те запълват пространството наше

                                 и за тях е този залог.

                                 Нищо вечно в света не остава,

                                 ни любов, ни имоти, нито живот...

                                 мигове щастие само крадеме,

                                 - устремени към своя кивот.