Прегърнала крака във скута,
брада подпряна върху колена,
забила поглед във стената,
замислена – къде, кога?
Защо така на мене все се случва?
Защо отново не разбра?
Нима са толкоз сложни тез човешки чувства,
че пак се вдигна врява до върха!
Порових се отново във средата
и в края, в началото, в мига.
Но погледът остана на стената –
застинал, празен, като статуя. ...