Замислено, съблазнително, с тъга те гледам,
опитвам се може би чувства в теб да пробудя...
Уви... напразно след измислена мечта тичам...
Дали мога в теб душата си да загубя?!

Сложих червено червило,
исках страстта ти да събудя...
Дали пък илюзия е това красиво багрило?
Дали устните ми са побелели от безсилие?!

Разпилях косите си, за да видя искра в очите ти...
А пък ти си сляп за моята красота...
Гледаш ме... а виждаш нея...
тя остава винаги твоя мечта...
и аз продължавам да се къпя в нелепата си тъга...

Замислено, съблазнително, с тъга те гледам,
искам сърцето ти да докосна,
до теб да се приближа...
Уви... гръб обръщам,
в ъгъла на самотата се скривам...
Не плача... не викам...
замислено и съблазнително
продължавам да те гледам...