Замяната
Догарящото Слънце пръсна жа́ра
люлеещи вълни се разгоряха –
отсреща сякаш викаше ми фара,
че идва буря и е нужна стряха...
Подгонени от залезния огън
и птиците подплашени се скриха...
От хоризонта доближи с тревога –
нощта, която исках да е тиха...
С любимата Жена да я посрещна,
загледани в звездите да мечтаем,
но може би на Бог се молих грешно, ...