Заплаках тихо и обърнах гръб,
ръмеше плахо, сякаш в някой друг,
забравих всичко, тъжна мараня,
игра на сенки, илюзорна самота.
Потърсих теб, в миражен миг,
не те видях, друг не открих,
посегнах в сън, напразно избледнял,
застинах в миг, отдавна остарял.
Напред вървях, а пак назад се връщах,
с бял покров и спомени загръщах,
бях всеки дъх, опарил красотата,
отминала илюзия, измама за сърцата. ...