Запой по време на буря в Бермудския триъгълник...
(късни мемоари)
...петнайсет души във ковчега на мъртвеца.
Йо – хо – хо... И бутилка ром...
Макар налудно да се пада,
(ти боже ли посочи с пръст?),
но на Бермуда минах Ада
и оцелях... Ей честен кръст!...
* * * *
... По заник Бурята подхвана
да блъска със стихийна мощ,
с мъгла забули Океана
и цялата свистяща площ...
Нощта отмъкна хоризонта
и перспективата пред нас --
остана вярата самотна
във корабният ни компас...
... и във нелепата надежда,
че корабът ще издържи,
но и надеждите изглежда
(а тъй прекрасни!) са лъжи,
понеже бяхме по средата
на „Дяволският хоровод”
и на Стихията в играта
не виждахме полезен ход...
Съдбата молехме в движение
да ни спаси във този щорм,
но тя надсмя се с предложение:
да свършим корабния ром...
А то за нас не бе дилема –
моряците от вековѐ
така решават си проблема,
когато Буря зла ревѐ...
* * * *
... А след това не помня вече
какво се случваше, освен,
че чувах нейде отдалече
как някой викаше към мен...
Забравил бях, че сме в Бермуда
с необяснимите неща
и може тук -- Исус и Юда
да срещнеш с Дяволи в нощта...
... А рома ли защото бил е
изглежда много, то сега --
дори и Дяволите мили
ми бяха, клатейки рога!...
В тържествената им кохорта
видях обаче и жена,
и бе красавица безспорна,
в йерархията им -- Една...
Усмихната към мен пристъпи
и под ръка ме хвана тя,
и с глас чаровен каза: „Скъпи,
ела, че кратка е нощта,
а дълъг Пътят е надолу
и ти ще бъдеш моят паж...”
Погледнах я: напълно гола
бе, както на нудистки плаж...
Но щом успях да осъзная
неземната ѝ красота --
аз тръгнал бих (ще си призная!)
със нея и докрай света...
А с обичайната активност
на мъж пред хубава жена --
и с упоритост, и с наивност
с глава разбил бих и стена...
... Измина време... Трудно помня...
Добро и лошо преживях,
дори оттатък хоризонта
и неведнъж в Живота бях...
Алá тогава се подлъгах
и сам, не питайки: „Къдѐ ?...” --
през Деветтѐ известни кръга
допуснах да ме преведѐ...
А Дяволите, като свита
от царедворци на парад,
суетно ситнейки с копита
кокетно тропаха отзад...
* * * *
... И тъй, със мойта Дяволѐса,
от кръг на кръг се завъртях,
а тя разбрала интереса
ми, към наказаният грях
ми обясняваше коректно,
с подробност на екскурзовод –
кой грешник и какво конкретно
грешил е в Земния живот...
А всеки кръг: по – безнадежден
и ужасът все по – голям,
и все по – страшно бе, понеже
разбирах трябва да съм там!...
Защото може ли в Живота
(без право и на арбитраж!)
поел от Нулевата кота
да не сгрешиш поне веднаж!...
... Видях и много там познати,
а и приятели добри,
които горе, на Земята
се водеха „светци” дори...
-- Отровно копие проболо
бе Мрака с мирис на тамян...
-- А слизахме все по – надолу:
в абсурдната реалност там...
Потърсих в погледа на Бога:
-- Защо човешките души
решил е да осъди строго?...
Нали „Грехът” – Той предрешѝ!...
А и защо на „греховете”
не е градирал тежестта,
че да речем през вековете
за грях приели и Страстта,
оная вечната, която
с Любов е Той благословил,
а сам Животът на Земята
се с нея после размножил...
... и още толкова въпроси,
но отговор на ни един
и само в бездната се носи
зловещо ехото: „Амин!...” *
* * * *
А прелестната Дяволѐса
тук Вечността за малко спря,
повдигна пурпурна завеса:
и номер „Девет” ми избра...
... Тогава изведнъж изкокна
във ореол от светлина,
красиво Дяволче във рокля
от следващата ни тълпа...
То бързо във страни ме тласна
и сам преди да съм разбрал
оказах се в пролука тясна
на таен Времевѝ портал.
През него пак се върнах в Детството
и Времето когато бях
съвсем безгрешен... (Е, естествено
череши с другите крадях!...)
* * * *
... Над мен надвесен Капитана
в устата с вечната лула --
ме увещаваше да стана,
че бе нощта си отишла.
И с нея – нощната Стихия,
а Океанът засиял
и гладък бе като тепсия
до хоризонта чак допрял...
... Триъгълника на Бермуда
остана някъде назад:
с необяснимата заблуда
на Паралелният си свят!...
Бермудския триъгълник
*Амин (от евр.) означава: Така да бъде.
Обикновено в края на молитва.
© Коста Качев Все права защищены
Защото, когато се върнеш, светът изглежда сто пъти по-прекрасен.