В бабината ферма всичките животни
кротички са, верни и много работни :
кравички,теленца, пиленца, петленца,
патенца, жребченца, агънца,козленца.
Страж си имат верен - волен Шарко черен,
с буен нрав, наперен , силно злонамерен.
Всеки го почита, слуша, уважава-
дава им защита, респект получава.
Лятото пристигна стопанката Лада,
на Шарко душата доста се настрада.
В любимец издигнат, зле го изненада,
от града донесе котарана млада.
Глези я и гушка, цял ден ú говори,
Шарко взе на мушка, пакост да не стори
и връцла да стресне, принцеса превзета!
Кученцето вехне за обич отнета.
Дири обезвėрен стопанката нежна,
към приятел верен станала небрежна.
Шарко нос увеси, сви му се сърцето,
треска го затресе, всичко му отнето.
Но нали е умен, Котана не гони,
гнева си безумен надалеч прогони,
кавалер е, душка, кротък, благ и мирен.
Лада пак го гушка и не е натирен.
Шарко е доволен, укроти нрава си,
пак подскача волен, надви ревността си.
Но едно е ясно, заради обичта
стана брат негласно даже и на врага.
© Светличка Все права защищены